История за това как едни студенти промениха реновационния бизнес. hop.bg - началото /епизод 1/.

Много важно е, Ники, обещава да се пенсионира в тази фирма, нали така? Точно така. Слага си телефона, от мене , компютри, почва да ти звънти, чакаш да ти звънни, нали така.
Какво става с батерията, какво е живота на батерията, колко време кара батерията, защо нямам  клавиатура на български език. Почнали сме като студенти, бях си тук в 3-4 курс.
Първият ми служебен автомобил беше една Жигули. Ще те помоля тук няколко месеца, нямам какво да правя. Няколко месеца? Не, нямаме тук да помагаш и вече помага 25 години, така че...
Ние сме един от най-големите износители на техники в България. Аз имам клиенти, които съм и продавал компютри, които са били деца, като моите. В момента са мъже, които...
Да, да. Водят техните деца.

Здравейте, ние сме част от екипа на HopBG, като тук са представители на търговския екип. Николай Недялков. Аз съм Николай. Гали Минчев.
Създателят на фирмата Владислав Димитров и аз съм Иво Митрев.
Ще направим поредица от подкасти, като идеята е да ви информираме за нещата, които са важни за вас, които вие задавате като въпроси на нашите различни канали.
И съответно да ви обогатим с опита, който имаме в областта на реновирана техника.
Ще постараваме да го правим веднъж на две седмици, като може да очаквате наше ново видео на събута през горе-долу период от две седмици.
Там ще публикуваме важна информация, новости в света на реновираната техника.

Добре. Може и аз да помогна. Да.
Идеята всъщност да създадем този подкаст и епизоди, които ще планираме е да помогнем с потребителите с опита, който имаме именно в работата си с реновирани телефони, реновирани MacBook, реновирани iMac-и, реновирани лаптопи и т.н.
Всеки един човек, когато застава или пред които седи въпросът да си взема ли сега нов или  какъв клас да бъде употребяван ли да бъде реновиран ли да бъде каква е разликата.
Съответно всеки един клас си крие подводни камъни във избора на такъв. И ние искаме да помогнем с това, което знаем, което сме научили и което съвсем не е малко.
Вече 25 години работим в тази сфера. Мислим, че можем да дадем полезни съвет на потребителите. Това е.
И ще го правим в различните класове техника. Веднъж ще помагаме за телефони. Какви подводни камъни има при телефоните? Батерията, дисплея.
Какво ни чака, ако си сме един дисплея с неоригинален, батерията, с неоригиналната панела? Има ли измамници на пазара? Обещават неща, които не могат да правят.
Друга страна, при лаптопите ние много се интересуваме какво ни питате. Какво става с батерията? Какво е живота на батерията? Колко време кара батерията? Що нямам?
Колекцията на български език, ами при моята колекцията на някакъв друг език. И всякакви други въпроси, които ви интересуват, ще бъдат разгледани в отделните епизоди. Това е пък сега първият епизод.
Искаме да ви кажем кои сме, какво сме, какво ще правим и така. Да, не забравяйте да се абонирате и да ударите камбанката, за да сте информирани. Може ли да ви покажа?
Всъщност, вие като най-стари във фирмата, трябва да кажете откъде сте тръгналите. Ей, пак сме най-стари. Пак сте най-стари. Добре с най-голям опит във фирмата. Така е по-добро.
Ти сега, откъде си тръгнал, кога започна всичко, как беше провокиран да започне с такъв тип дейност? Ние сме класички startup.
Почвали сме като студенти, бях студент 3-4 курс, технически университет, учих компютърни системи и технологии. И винаги съм...
Искал да се изявявам по някакъв начин. Беше в университета, сухата теория не ми беше много типична за мен. И така, търсих си място под слънцето.
От началото, това става просто в 99-та, 2000-та година, бизнесът беше съвсем по-различен начин, изглеждаше съвсем по-различен. Играчи бяха тогава на пазара.
Реновираната техника въобще не беше толкова позната. Тя си беше второ потреба? А понятието реновирана се наложи тук преди няколко години.
Мониторът с чинийката от Саксия, спомняш ли? Да, да, да, да. Спомняш ли?
Монитори с електронно-лъчева тръба, такива с кинескопите големите, където няма стойката и бяхме виждали такива варианти, чинийка от Саксийка, обърната и с 3 види види долу сложена.
Такива времена бяха. Компютрите втора потреба тогава бяха...то всъщност нямаше други устройства, лаптопи нямаше, имаше само компютри втора потреба,
монитори втора потреба с електронна лъчева тръба и матрични принтери. Това беше техниката втора потреба.
Те поне бяха леки. Аз имам такава 19-ка, три пъти като я преместя, лягам да почивам.
Точно така. Това бяха нещата. И въпреки което е първият ни сюжет на автомобил беше една Жигули.
Не смеех да ходя в София с нея да зарежа, но тогава ходихме и купувахме от София. По началото ние продавахме и нови компютри и употребяване преди много нови компютри.
Да и всеки мъкна от Китай някакви боклуци. Тогава това е България един от новоориентиран пазара, тогава беше още по-силно изявено. И найехте на това оферта вечериши винаги.
Няма значение колко време ще изкараме. И така, с влака сутринта, че палиш, пълниш кашон с клавиатури и мишки. Ако ти оставят пари за дънни платки ще е хубаво, нали?
Не заскладявахме дънни платки, защото беше много рисково тогава са нас. Само клавиатури и мишки, които сигурно, че се продадат после. Пазихме кашончета си, редни по...
Да, празните кутийки си, редях в магазина. Първоначално си беше от къщи, нали? От телефона.
Но тогава двигателят беше друг, нали? Хората не бяха въобще информирани относно параметрите на компютрите.
Въобще нямаха информация, нямаше интернет, не беше въобще развит, нали? И нас ли ползваха като консултанти, евентуално какъв компютър да си купят за нуждите. Да. За които им трябва.
И топ това беше двигателят тогава. И как да стигне до тебе. Значи, му бил и телефон, нямаше, имаше само стационарен, имаше един вестник на времето компютри.
Той беше мястото, където трябваше да се покажеш, нали? И да стигнеш до аудиторията. Купуваш си едно каренце на последна страница или някаква средна, например.
Слагаш си телефона, чакаш да ти звънят и така. Така е. На вестник. Това бяха маркетинговите похвати на времето. После почнахме радиореклами.
Радио, да. Аз оттам всъщност. Тогава чух за фирмата за първи път и си казах, ще робототя в тази фирма след някакво време. И така стана. И това е начало.
После, какво стана? Ники. Всъщност, ние преди да почнем да се занимаваме с търговска дейност, имахме интернет клубове. Пък с Ники сме приятели от четвърти клас.

И тук беше вече по-прилично. Тук пак не е много късно. Преди това беше до кръст. И ходеше с кубинки.
Представител на една извадка. Те имаха едно нарицателно. Скинар. Моля ли Ви се?
Шегувам се. Да. И всъщност с него сме от трети клас заедно. И по край интернет клубовете нещо трябваше някой да помага. В единия , да. Единия от клубовете.
И той ми каза, да, тук ще помогна. Това става май 99-та година края. Трябва да правя нещо толкова. Ще помогна тук няколко месеца. Нямам какво да правя. Няколко месеца.  И вече помага 25 години.
Почти четвърт век. Да, почти четвърт век. Ай, приятел, виж. 25 години. Ти работил ли си нещо друго? Аз ли? Да. Да, в Чехия.
Какво правиш там?

Коренно различна дейност! Строителството. Бях на 18 години. Не, на 20 години заминах там. Две години. Тука точно има една снимка отзад с прословутите, CRT-та. Това е една много интересна снимка. Показва пак едни интересни времена. Това е 2004 година.
Това е Ники в гръб, който е нарамил един 20-20-инчов монитор, който си натежи 30 кг. И така. Това е първият ни магазин.

Това сме стартирали 2001 година. То си беше мазе, макар че много се обиждахме. Много се дразнихме. Като някой ни каже, ами бяхте там една улица в мазето отдолу. Ами то беше 12 квадрата между другото.
Да, точно така. Те са добре. Това е втория ни магазин на Пленен. Той вече е... На централната улица. Пак, това е 2004 година. Тази я видяхме и...
Да, и това е първият ни магазин в Русе. Това е 2003 година. Какви интересни времена бяха! Е, тази снимка е доста интересно. Това е вечерта на лаптопите. Това е първият голям внос с лаптопи.
Мисля, че тогава карахме хиляда лаптопа някъде. Едни много интересни модели на Dell C610, C640 и така нататък. Няма да ги споменавам.

В момента компютрите, които са на пазара са около 3 пъти по-малки. Да. От един такъв лаптоп. От един такъв лаптоп. А, е, тука вече това е... Тук вече сме на съвсем различни нива.
Това е третия ни магазин в Плевен. И към настояще единствения. 2008 година, да. Самото откриване почти. Да, вече и обекта ни приличаше на обект и така нататък.
Бяхме тръгнали нагоре. Кашончетата да отбележа са пълни, нали? Да, вече кашончетата са пълни. Има наистина стока по стелажа, а не празни кутийки само по витрините. Има санитарен възел в магазина.
Всичко си е както трябва. Първият нямаше. Къде е по-човешкият? Там да не изпадаме в подробности.
Да, да не изпадаме в подробности. Това е и съществуващия ни магазин в Плевен. Точно така. В момента се още си е на  тази локация. Магазина вече е с коренно различен облика от тогава, но... Да.
Там мина доста време. Четири магазина по-късно. В различни локации. Плевен. Русе. София. Варна. Пловдив. Да. След това София 2.
Пловдив 2. Предстоят неща, които ще... Варна 2. Да, Варна 2. Да му мислят тези, които не са подготвени. Добре.
Иначе, като направления, така мисля, че се оформят две направления, в които работим. Едното ни е... Може би, само ще го споменаваме. Повече няма влизане толкова в тези теми.
Едното направление е ритела или търговията на дребно. Веригата ни магазин, която имаме в България, с която присъстваме в страната. Физически и онлайн, разбира се.
И другото ни направление е B2B направлението, с което работим вече на три континента. Ние сме един от най-големите износители на такава техника в България. Модела ни е следния.
Имаме няколко хиляди лаптопа. Рециклираме ги в нашия завод за рециклиране. И съответно те поемат към други пазари.
В момента изнасяме най-вече за Европа, за Азия и за Африка. Да.
Тук може да споменеш според мен и на зрителите съответно складовете за рециклиране. Колко са се променили преди и сега.

Първият ни склад беше в другото личния ми гараж. Да. И от тях беше страшно да вкарваме тир на тази улица. Даже днес вредно се чудим. То сега хептен не може да го помислиш това нещо.
Да, да, да. При положение че строителството е отвратително. Няма да забравя идва камиона, преди това предупреждаваме всичките ни комшии че да може да влезне камиона вътре. Един си с една дълга тояга и дига кабела за да не закачи тира комуникациите. Точно така. Да не закачи и да ни спре телевизията на квартала. И почва разтоварването, което беше цяло ръчен процес. Идни огромни монитори са носи от около 25-30 метра.
И така накрая дали е, като си е разтоварил един тир в гаража си отзад, ръцете ти са пораснали до земята, боли те, кръст и всичко. Дошъл съм в точен момент, точно след тази ера.
И затова в момента имаме три мотокара на фирмата и съм се заклел от тогава, че никой нищо няма да носи на ръце в тази фирма, че ето до тук ни беше дошло. Такива бяха времената, но пък беше готино.
Сега разполагахме с порива на младостта, както обичам да се изразявам. Въобще не ни е правило впечатление. Нещо нормално.
Това бяха също времената, който можеш цяла нощ да си ходиш по заведение, три часа да си легнеш, сутринта в 8 часа да си на работа сега. И да ти няма нищо, сега три дена по-късно се случват нещата.
Да. Така. Еми... Да. Така до ден днешен. Айде, типичен старт, който показва... Старт. Да, огромното развитие на компанията.
И големите стъпки. Целенасоченост, общия усилия, нещата се получават. То по-интересно вие да кажете. Аз сега разказвах моята гледа точка, като основател, като човек, който е преживявал всичките неща.
Ники мисля, че ще каже същото, защото той се качи на борда. Още в началото. Ти се качи на борда при 12 години, а ти преди 7-8.
А сега ти кажи, какво беше интересно, като дойде при нас 2012-та. Дойдох тук и за първи път виждам един голям склад с около 2000 лаптопа. Направо ми падна ченето.
Казаха ми, тук имаш, инсталираш. Няма никой, не те гони. Лекичко, спокойно. Първият ден 150 лаптопа инсталирани. Тогава беше с дискови устройство. Не е както сега по мрежа.
С лесни Windows-и направени. Специализиран софтуер. Специализиран софтуер, който е написан за нас и всичко да е супер лесно.
Тогава беше стъпка по стъпка. С диска, CD-то. Да. Одраскаш два пъти, дай следващия. Дай следващия. Шпинделите по метро варяха.
Галин каза, човек пак ли си ги надрал тия дискове. Само сменяме дискове. И така. Много неща се промениха. Много неща изчистихме като процеси.
Много надградихме. Много неща научихме. Запознахме се с наистина съвсем различни нови техники и за работа. Софтуера много ни помага.
Защото виждаме как, къде бъркаме, къде се бавим. Всичко, което сме постигани сега. Може ли аз да те питам нещо, че ти като дойде тук, вярваше ли, че 12 години по-късно ще си на този подкаст?
Аз всъщност имам един контравъпрос. Ти като ме видях за първи път, му каза, това момче се обицата. Аз те видях за първи път, още няколко години преди да станеш наш клиент.
Не беше от моя таргет, нали, възможности хора, които ще работят толкова време на годината. Да, да  направи ми впечатление, обичката.
Отворко, цъка-цъка. Келеш. Плевенски. Калъф. Аз като дойдох за първи път си казах, е супер, тук ще пробвам, после ще си в образованието, това, онова.
А после видях, че образованието в България, общо взето много случаи, реализацията, да кажеш така, 90% от хората, които познавам с висше образование, не работят това, което са завършили.
Другите работят, се оплакват, че сферата е нископлатена. И така, но да, 12 години. Абе, явно съм показал нещо, защото още съм тук, 12 години.
Абе, щом подкас си водещ. Абе, ти е вече.
Аз преди 8 години дойдох, и участвам в онлайн търговията и в обектите като цяло, така че там мога да коментирам за разлика от колегата ми. Ти кажи като да дойде първо, нали, какво си спомняш като цяло.
Първите ми дни, които бях, ме сложиха едно бюро и трябваше да качваме абсолютно всеки един продукт, всичко на ръча.
Търсим в интернет, няма снимки. Просто беше много трудно, така де. Абе, ако беше 2000... Ние смятаме, преди 8 години. В 2017...
Аз си мислех, че в 2017 би трябвало да сме  доста оптимизирани.

Аз сравнявам в момента. Това беше преди 15 години, какво беше? Казвам, в 2017 година, началото, когато съм вшил, продуктите скачаха изцяло на ръка, всичко нямаше.
Както сега имаме опция копирай от друг продукт, нямаш снимките да са ти качени в база данни, нямаш всичките тия... Дивашка работа, да.
Тогава и после ги разработвахме всичките тия неща, като все още продължаваме да ги правим по-добрения, които са нямаше. Много неща е, когато нямаше.
Тук трябва да кажем, че ти си човека, който най-често се занимава и отговаря на запитванията на клиентите.
Съответно, ти ще водиш част от рубриките, които ще бъдат какво ново имаме при нас, отговори на горещи въпроси. Еми виж, ще се опитам да отговоря на всички въпроси който получаваме
във ежедневието са влизали и продължават да се задават от клиентите. Някои неща изглеждат ясни. За съжаление, явно за нас са ясни, защото имаме опит.
И ще се опитаме да ги направим така, че за всички въпроси да се изчистят. Както и за продукти пък, които трябва да се разбере защо този продукт е по-хубав от другия. Ще дадем малко информация със времето.
Ще се учим взаимно и така. Казвам на кратко ти ще водиш всички. Всички рубрики, свързани с новите продукти и често задаваните въпроси. Точно така беше. Да.
Галин колегата, който е на първа линия. Изключително важно е за нас и винаги е било много важно да поддържаме двупосочна комуникация с всички наши клиенти.
За да разбираме, възможно по най-лесния начин, къде бъркаме, какво не правим, какво трябва, какви са оплакванията, коментарите и така нататък.
И съответно какви са ни успехите, това също е много важно. Разбира се. Сега, но ние винаги сме обръщали повече внимание на пропуските си. На успехите, лесна работа.
То благодарение на пропуските се разраства фирмата. Е да ама ако, някой ако не ти каже много добър.

Е, важно е си това. Информацията е много важна. Ако не нямаш правилната информация и не я получиш както трябва, по начина, по който трябва, можеш да загубиш доверие в това, което искаш.
Защото много хора не знаят какво правим. И ние те си мислят, че стоката е просто една стока прехвърлена от едно място на друго, без да е преминала тестове. А при нас знаете, че това нещо не е така. Абсолютно.
И нещо много важно, да, накрая, което също не е накрая, да. Много важно е, Ники еобещава да се пенсионира в тази фирма, нали така? Точно така. Да. На 70 и колко?
Абе, 3-4. Не, до тогава, между другото, най-вероятно, пенсионната връзва ще е 95 години. Е, 95. Ние, виж, ще намерим от някъде, от колички сещаш ли се.
Най-вероятно, ще трябва до тогава. Кажи, моля ти се, че тази е моята любима история за S5-цата с чашата. За Самсунг S5. Да, S5, както всички знаем, е...
Влагоустойчив, но не е водоустойчив. Реално няма телефон, който да е водоустойчив. Точно така. Всичките са влагоустойчив. Продаваме вечерта с колега, който работихме заедно в магазина, един телефон Samsung S5,
сутринта клиентът идва с една чаша вода с телефона, пуска го, вика, това не е водоустойчиво, си замини. Ама не искате нещо пари да връщате? Не, не, той вече беше го удавил. А той вече беше умрял.
Подарили ли ви го? Не, взе си го. Това беше първият телефон всъщност, който беше официално с IP64, мисля, защита. Да.
Много, много случаи има и това в практиката. Разкажи нещо друго интересно.

 Сега няма да се седиш. Да, сега няма.
Влиза клиентка, нали в магазина с промоции имаше на Kaufland, спомните си и там, нали? Да. Влиза в магазина клиентка, имаше сигурно 10 човека.
И тя, така целенасочено, взема и телефон, плеска го на бюрото, дуги беше телефона на бюрото отгоре и казва, големи бакуци продавате. Всичките около нея, нали, да видят какво се случва. Да, нали, какво е.
Аз поглеждам и бях шок. Жената вика, както си седях, сложих го да го зареждам вечерта и сутринта, вижте какво се случи.
Гледам телефона, ясно се личи, че някой е взел чук и го си ударил отгоре. Това е една лодка с счупен дисплей.
Така, да ви кажа, но в магазин Плевен беше, продавам лаптоп от тези, тъй 61. Здрави машини.
Панти от Titanium. Много здраво. Обясняваме на клиента, съответно, че е лаптопа с много здрави панти и много трудно ще се с чупят. Клиентът взе лаптопа излиза и точно на вратата преди да се затвори с последните думи. Айде, ще видим дали не мога да се счупят.
Две седмици по-късно идва, пантите от Titanium счупени. Той вика счупиха се от само себе си. Тогава много интересно фирмено решение беше взето.
Интересно, може би за някои хора, че абсолютно лаптопът беше от ремонтиран за наша сметка. Ами ние винаги правим толерантно. Така че, тогава въртите клиента...
Това не обичам сега да ни се връщат някакви неща. Да, да подходи по правилния начин, а не да...
Не, той не се е държал лошо, пич от всякъде, съответно, обаче как е успял да го счупи незнам. Целенасочено.
Имам спомени с една кола, негова бивша кола, която тежи 2 тона и 3-4 стотин,мина през лаптоп. Панасоник. Да, панасоник.
Аз имам спомени че ги имахме тия кадри някъде. Има тук един клип, но първият клип, който сме снимали с колегите. Да, рекорден е. Да.
И лаптопът нямаше нищо, отворихме го, пуснахме си от CF някъде. Да. Така че, ако искаш нещо да направиш, бъди сигурен, че дори нищо не може да те спре.
Да. Определено.
Еми, общо, взето, реално нещата са това. Искахме да се запознаем, кои сме, от кога сме, какво сме, какво ще могат да видят при нас. Да, ами те са важни, щастливи, защото... Интересни са.
Да. Много хора ни познават, особено в Плевен, ни познават. Те не ни познават в Плевен като HOP.BG, по-скоро като...
Между другото има много хора, които... Те нали знаете, че половината град ме познава. Казвате, а вие бяхте там долу в мазата на горната улица, нали, на стръмната улица и много хора ни помнят от там.
Да. Да. Аз имам клиенти, които са ми продавал компютри от там, които са били деца, като моите, в момента са мъже, които... Да, да си водят техните деца.
Да, водят техните деца. Така има, но такива клиенти. А ви усеща ли, между другото, че ние като разправяме за някакви видове техники, CRT-та и някакви стари компютри... Нямаха нито, да.
Най-важното, че хората, които ще гледат, много, голяма част от тях, сигурно, може би са виждали само някакви снимки. Може.
Ама в София някакъв репортаж и показват на деца, видима възраст, 15 години дискета и не знаят, какво е дискета. Ние... А, не, имах много периода за дискета.

Да, да, аз малките. Девет осмица. Да. Да, е, това съм го играл.

На големи си син му показах процесор. Защото го имах в архивите. ММХикс. Да. Нали нещо такова, той си ги гледа. Защото има злато сигурно.
Вярвай, заради златото. Така, добре. Да, доста неща казахме. Да, доста неща.
Това е, за следващия епизод ще се стараеме, да дадем всичко от себе си и да споделим опита  който имаме за определени технически казуси.
Какво най-много ни питате. Ще отговаряме, разбира се. Ще изказваме нашето мнение. И ще гледаме да направим така, че информацията, която ви е нужна, за да изберете продукт да я получите.
И съответно, Галин ще се постарае пък да ви представи нова техника и интересни, актуални неща от светът на реновираната техника. И да не забравяме накрая каква е най-важното, да дадете камбанката и така.
Да, да дадете камбанката. Да дадете камбанката. Преди това да се абонирате за канала, за да сте в течение с всички новости. Искаше ли да пуснеш клипа, да го видя? Ама аз исках да... Добре, дай да видим клипа. Това с лаптопът. Да, че много... Интересен е, да. Много готин. Добре. Да мога да го виждам и аз.
Но това е супер персонален клип. Да. Заснемането ни отнема около два дена.

Добре. Благодарим ви, че ни гледахте. Очаквайте следващия епизод. Може ли да кажа нещо. Искате, че накрая кажа всичко заедно. HOP.BG са номер 1.